Atanas Badev

Source: Wikipedia, the free encyclopedia.
Bulgarian teachers in Thessaloniki. Badev is third from left on the top row. Badev was a teacher in both - Bulgarian Men's High School of Thessaloniki and Bulgarian Girls' High School of Thessaloniki.[1][2]

Atanas Badev (

Macedonian historiography he was an ethnic Macedonian.[6]

Biography

Badev was born in

Serbo-Bulgarian war he became a Bulgarian army volunteer.[9]

Initially he studied mathematics at the University of Odessa. He studied later music in

St. Petersburg and was taught by, to mention a few, the great Russian composers Balakirev and Nikolai Rimsky-Korsakov. In 1888 and 1889 for the education of Badev funds were granted from the Bulgarian government as a special grant for a young talent.[10] Apart from his choral adaptations of folk and children's songs, Badev is also the composer of Liturgy of St. John Chrysostom (first published in Leipzig in 1898), one of the most significant works of this genre from the end of the 19th century.[11] He taught at different Bulgarian schools.[12] From 1890 to 1891, then, in 1896, he worked as a music teacher in Thessaloniki, in 1892 in Bitola, in 1897–1898 in Ruse, in 1899 in Samokov, and from 1901 to his death in Kyustendil. In 1904 Atanas Badev presented to the Second Congress of Music Teachers in Sofia a report on the rhythms and metrics of Bulgarian folk songs.[13] He died in 1908 in Kyustendil, Bulgaria
.

His son, Petar, died during the First World War at the

Bulgarian army officer from the 8th Infantry Regiment.[14][15]

See also

References

  1. ^ Yearbook of the Vilayet of Thessaloniki, No. 12, p. 165-167, 1893. İBB Atatürk Kitaplığı (Atatürk Library at the Istanbul Metropolitan Municipality)
  2. ^ Кр. Мархолева, 160 години от рождението на Михаил Сарафов (1854–1924) и 90 години от смъртта му, сп. Българка, 2014, бр. 4, стр. 37.
  3. ISBN 0-333-23111-2
    , p. 343.
  4. ISBN 9004300856
    , p. 258.
  5. ISBN 1136314849
    , p. 536.
  6. ^ Macedonian Academy of Sciences and Arts Archived 2008-04-15 at the Wayback Machine
  7. ^ Известия, том 18. Народна библиотека „Кирил и Методий“, Софийски университет, 1983, стр. 359.
  8. ^ ..."Съединението обаче на Източна Румелия с Княжество България, чийто главни двигатели бяха същевременно и ръководители на Пловдивското Македонско дружество, предизвика един разрив между учащата се младеж в София. Някои младежи, начело с Атанас Бадев, осъждаха Пловдивското Македонско дружество, както и самото Съединение и мислеха, че Македония трябва да се присъедини първо към Източна Румелия и после да се мисли за Съединението с България."...Д-р Христо Татарчев, Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите, Съставители - Цочо Билярски, Валентин Радев (Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996) Archived July 7, 2011, at the Wayback Machine
  9. ^ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 50.
  10. ^ Танчев, Иван. Българската държава и обучението на българи в чужбина (1879 – 1892), София 1994, с. 148.
  11. ^ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 48.
  12. ISBN 0810862956
    , p. 22.
  13. ^ Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 5.2. Народната песен в българския музикален фолклор. Пелагия Векилова, Светла Минкова, стр. 191.
  14. ^ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 12.
  15. ^ Възпоменателен сборник. Епопея на българския войн. Том I. София, 1926, с. 273-281.

External links

Retrieved from "https://en.wikipedia.org/w/index.php?title=Atanas_Badev&oldid=1218813090"